забравена история край брега
От веселин петков | В некатьегоризираншт
на ръба, близо до вълните и безкрайността, седна тя. объркана и незнаеща. така както се събуди и започна да сънува този сън.
първият път беше неразбрано. странно, ново чувство, което напомняше на нещо познато, но въпреки това твърде неясно. без поглед, без дъх, просто усещащо присъствие.
следващият път той беше материя. чувството го имаше, но много по-силен беше контактът и прекрасното жужене, което тя чуваше в главата си. ‘той е интересен, но нов и непознат’
трудно решение е да изоставиш топлината и разтрисащото усещане от привличането, за да задоволиш собствената си предпазливост.
нея я е страх от студа. но не се плаши от водата.
издаде я погледа. една тъмна нощ я дели от комфорта и топлината на неговата прегръдка. и прекрасните звуци на красивото й съзнание.
