драматична чернова или изхабен лист хартия?
От веселин петков | В некатьегоризираншт
нали знаете това чувство, когато в съзнанието ти се разиграва цял филм? когато си готов, дори със саундтрака, преди да си казал и едно „здрасти“.
спомен си. не зная как, по друг начин, да те нарека. като те гледам от тук все повече започваш да приличаш на нещо познато. наум изписах хиляди чернови на нашият разговор, но нищо не помага. страхът от възможността ти да си също толкова опустошителна, колкото и предишната е огромен. и въпреки това не мога да спра да пиша наум чернови за примерни завръзки на нашата пиеса. главната роля е безнадеждно твоя, но защо? въображаемите листи, които пълня с думи започват да се трупат и да образуват неприлично висока купчина хартия.
сега е моментът да разлееш мастилото навсякъде. искам да смачкаме всички тези листи. искам да пишем заедно по пода. тази пряка реч е хипнотизираща, но ми омръзна от монолози. ето ме, готов съм. вдигай завесата. започваме първо действие. а спомените, ще оставя зад кулисите.
