Край
От мирослав михов | В некатьегоризираншт
не ги обичам тези моменти. на раздялата.
някак си е трудно да осъзнаеш, че от утре нещата ще са по различни. даже след пет минути. даже сега, в момента, щом си мислиш за това.
свикнал си така, привързан си, зависим си, може дори да обичаш.
рано или късно нещата се променят.
осъзнаваш, че не можеш да контролираш света, даже себе си не винаги контролираш.
а тя е специална. винаги е била до теб. знаеш че можеш да разиташ на
нея. и тя на теб. да я пазиш, да се грижиш за нея.
когато с усмивка я скриваш от дъжда, когато тя е последната надежда,
която имаш. а тя винаги ще ти се отблагодари с топлина и с подкрепа, когато нямаш никой друг.
може да се каже, че дори въздуха който дишаш няма да е същия без нея.
но в един момент всичко свършва. искрата вече я няма. и газта свърши.
изхвърлих я и си купих нова запалка.
28 ноември, 2009 в 16:29
усмихващо. браво :)