Веско
продължава да си вярва когато говори и още в началото беше тук. когато пише не мисли и когато мисли не пише. но проблемът е, че в опита си за бягство от клишета, в крайна сметка се е превърнал в такова на себе си.
другият път ще напише: „привет, аз съм веско. живея в южна софия и т.н. обичам птички и пчелички, но най-вече защото изглеждат готино на хартия. share and express е моята религия и съм готов да вярвам и за без пари“.
