СУПЕР СМАШ ХИТ: ПОП АРТ

искам да се сблъскам с теб след две пресечки.
хубаво ще бъде да те видя как се смееш.
може би си ти, а може би е аромата
от косите ти или от цветята?
искам да си в стаята ми тази вечер.
хубаво ще бъде да те видя гола в полумрака.
може би, когато ме събудиш,
ще се засмея, ако все пак си ти.

Нещо повече от истина, нещо дълбоко в нея разпиля самотата, снимката й отплува по течението. черно-бялото се разми, мастилени нишки се разтвориха в отразеното сиво небе. Безцветна смърт, измита ненавист, бяла лъскава гняв, разтваряща се, разпадаща се – молекули като всички други, без разлика, безразличност.
Слънцето, с лакомите си, ненаситни лъчи изпиваше стъпките й по плажа и от нея не остана следа, не остана пътека, по която някоя друга да греши, [...]

To all who never were.
You can’t be yourself any longer. No chance, no time. No mirrors to paint your soul onto. Just draw a line and fit into it, if a circle seems too overwhelming. I could be the line, so could she, so could everybody. Not you though. You wouldn’t fit otherwise, it’s gonna hurt more than you could stand. Because I’ve seen pain and I’ve been inside of [...]

Чувал ли си как пеят плочките? Тези по тротоарите. Звучат особено, когато ти стъпваш на тях. И улицата е някак друга. По-дива. Особено вечер. Когато рекламите и колите се въртят във виенските си колела. А витрините създават двойници. Шумът се стопява и оставаш ти. На плочките. Сега си мисля, че по-скоро ти си музиката. А не те. Мисля си, че точно така трябва да звучи всяка улица, по която вървиш.

не ги обичам тези моменти. на раздялата.
някак си е трудно да осъзнаеш, че от утре нещата ще са по различни. даже след пет минути. даже сега, в момента, щом си мислиш за това.
свикнал си така, привързан си, зависим си, може дори да обичаш.
рано или късно нещата се променят.
осъзнаваш, че не можеш да контролираш света, даже себе си не винаги контролираш.
а тя е специална. винаги е била до теб. знаеш че [...]

цъкаш ми като лебарка. не харесвам лебарки. не те харесвам като ми цъкаш. ще те плясна
от ангел г. ненов, 26 г., софия

или каквото се случва, когато се скиташ из настоящите примирения
по белите стени
странно усещане лази;
на етажерката наредени са
кутийки с емоционални
запаси;
цветята ми все още
не красят вази;
а в главта ми
непрестанно
множат се
всякакви зарази…

Седя и гледам с недоумение отворената пред мен страница и се чудя, толкова ли съм глупава, че не мога ама въобще да се оправя. А уж трябва малко поне да разбирам и малко поне да се ориентирам. Животът е така несправедлив!
Надявам се само да има опция за изтриване на това, което пиша, в случай че не го кача на правилното място.  И се надявам на малко толерантност, защото за първи [...]

станахме бая в този сайт. това е просто прекрасно. с някои хора не съм се срещал физически. с някои живея заедно. с някои от години се засичаме по интернет полетата и пишем текстове. с някои никога не съм си говорил или писал. с някои съм спал в едно легло. надявам се да не изгубим ентусиазъм и след година да можем да се съберем, като едно истинско, малко, интернет общество (комюнити, [...]

Беше.
Днес не си.
Почти ме заболя.
Искаше
да ме раниш.
Отново не успя.
Чакаше
от мен сълзи.
Не мога да кървя.
Можеше
да тръгнеш ти,
но пак не пожела.
Тръгваше.
Видях следи.
Миналото избледня.